2007-2013 г.

Цел

Подкрепа за социално включване на уязвими групи чрез развитие на мрежа от подкрепящи бъдещата интеграция на пазара на труда социални услуги, насърчаване на социалното предприемачество и повишаване на трудоспособността и продължителността на трудовия живот на работната сила чрез по-добро здраве.

Обосновка

В тази приоритетна ос се използват максимално инструментите на системата за социална закрила и социално включване при постигането на целите на Лисабонската стратегия. В тази връзка са взети предвид мерките, заложени в Националния план за действие по социално включване, като един от стълбовете в Националния доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване на Република България за периода 2006-2008 г.

Основните му принципи са:

• Равни възможности за всички;

• Равен достъп на всички да се ползват от благата, вследствие на икономическия

напредък;

• Равенство на мъжете и жените;

• Взаимовръзка между политиката по социална закрила и социално включване и

политиката за икономически растеж и повече и по-добри работни места;

• Съгласуван управленски подход и активно участие в този процес на всички

заинтересовани страни.

По-голямата част от мерките, които са подкрепени чрез реализирането на тази приоритетна ос, са заложени в Националния план за действие по социално включване. Реализирането на тази приоритетна ос създава възможност и за широко участие на всички заинтересовани страни в процеса на социално включване, включително и на уязвимите групи, което е и сред една от основните цели на Националния стратегически доклад 2006-2008.

Стратегията, заложена в Националния доклад, е подкрепяна от дейности, които да подпомогнат реализирането на основните политически цели и мерки по социално включване, които излизат извън обхвата на останалите приоритетни оси. Акцентът е поставен върху тези етапи от личното развитие на уязвимите групи, в които подкрепата е насочена към предварителна подготовка за участие и/или връщане в учебния, професионалния, трудовия и социалния живот на един по-късен етап, както и за търсене на алтернативни подходи за тези от уязвимите групи, които имат потребност от разчупване на стандартните форми за подкрепа.

Разработените дългосрочни Общински стратегии за развитието на социалните услуги за деца и възрастни са основание за прилагане на конкретни мерки, насочени към конкретни целеви групи и гарантират устойчивостта на постигнатите резултати. Дейностите са осъществявани на териториален принцип, като са обвързани с идентифицираните конкретни проблеми и потребности от подпомагащи дейности за уязвимите групи в общността.

Поради многостранния характер на политиката по социално включване и стратегическите й приоритети в рамките на тази приоритетна ос ще бъдат постигнати чрез фокусиране върху:

1) Насърчаване на равните възможности за достъп до пазара на труда за уязвимите групи чрез широк спектър качествени и комплексни подкрепящи социални и здравни услуги;

2) Създаване на устойчиви модели за развитие на социални предприятия и насърчаване на общностните инициативи за развитие на социалната икономика;

3) Насърчаване на равните възможности за уязвимите групи чрез иновативни подходи;

4) Подобряване на здравното състояние на населението чрез подобряване достъпа до здравни услуги и повишаване на здравната култура, особено сред уязвимите групи.

Основни области на интервенция:

• Подкрепа на социалната икономика

• Социални услуги за превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици

• Работоспособност чрез по-добро здраве

5.1. Подкрепа на социалната икономика

Основната цел е да се насърчи развитието на социалната икономика и да се инвестира в социалния капитал. Полагат се усилия за усъвършенстване на съществуващия модел за развитие на социалната икономика. В рамките на тази област на интервенция се предоставя подкрепа на съществуващи специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания и социални предприятия. От друга страна, се подкрепя и създаването на нови форми на социални предприятия, в това число и защитени работилници, и условия за активизиране на общностни и доброволчески инициативи, допринасящи за повишаване на равнището на социалния капитал.

Примерните дейности, които ще бъдат изпълнявани в рамките на тази област на интервенция, са обособени в две основни групи:

• Подкрепа на съществуващи специализирани предприятия и кооперации на хора с

увреждания и социални предприятия чрез развиване на социалното предприемачество,

• Подкрепа за създаване на нови социални предприятия, специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания и създаване на условия за активизиране на общностни и доброволчески инициативи, допринасящи за повишаване на равнището на социалния капитал, като иновативен производствен фактор при социалната икономика.

Една от възможностите за включване в трудова дейност на хората със специфични

възможности е чрез кооперациите и специализираните предприятия на хора с увреждания, социалните предприятия, в т. ч. и защитените работилници. Тяхната дейност е от съществено значение за социалната интеграция на хората с увреждания и е реална възможност те да повишават качеството си на живот чрез развиване и упражняване на различни трудови умения. Създаването на специализирана заетост за хората с трайни увреждания и нейният обхват са широки и могат да подпомагат лицата за включването им в реалния трудов пазар, когато това е възможно. Подходът, който ще се прилага за реализиране на специфичните цели, е насочен към разширяване на възможностите на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, подкрепена заетост и създаване на специализирани работни места в обичайна трудова среда, както и към специализирани трудови дейности, предназначени за хора с увреждания. Специализираната заетост дава възможност на хората с увреждания да извършват реална трудова дейност, докато специализираните трудови дейности, по своята същност, са социални услуги, целящи да се даде възможност на хората с увреждания да извършват дейност, от която не се очаква търговски продукт или услуга с реален икономически принос. В обхвата на специализираните трудови дейности попадат лицата, които не могат да работят в обичайна среда и нямат шансове за трудова реализация. Ангажирането на тези хора в подобни дейности е от съществено значение за тяхното социално включване – те имат възможност за социални контакти, осмислят ежедневието си, получават правомощия и респективно отговорности. От друга страна, за техните близки това е реална възможност да работят и да се усъвършенстват, което ще допринесе за повишаване на жизнения им стандарт. Освен това ще бъде насърчено и разширяването на мерките за активизиране и приобщаване на представители на целевите групи в предоставянето на социални услуги, провеждането на информационни кампании и развитието на групи за самопомощ и други доброволчески и граждански инициативи. Освен на общия пазар на труда, лицата ще могат да получат и стартова подготовка за включване в дейности в сферата на социалната икономика чрез консултантски услуги за уязвимите групи, с цел насърчаване на включването им в развитието на социалната икономика. Подкрепата, насочена към специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, работодателите и социалните предприятия е в посока създаване на благоприятна, достъпна и здравословна специализирана работна среда за целевите групи.

В обхвата на планираните дейности се включват:

• Създаване на нови работни места в сектора на социалната икономика и насърчаване на доброволчески и общностни инициативи, генериращи заетост за хора от уязвимите групи;

• Оборудване и адаптиране на работни места за хора с увреждания и въвеждане на иновативни подходи за електронно включване, с оглед социалното включване на хората от целевите групи;

• Подкрепа за създаване на социални предприятия чрез предоставяне на стартов капитал, обвързан с осигуряване на работни места за хора от уязвимите групи;

• Провеждане на мотивационни обучения за хората с увреждания в специализирана

работна среда за придобиване на умения за активно поведение и трудова дейност;

• Консултантски услуги за развитие на социално предприемачество;

• Обучения за повишаване на управленските и бизнес умения и внедряване на добри практики в социалните предприятия, кооперациите и специализираните предприятия за хора с увреждания;

• Създаване на работни места за специалисти в сектора на социалната икономика;

• Обучение и квалификация на хората, работещи в социалните предприятия, и на тези, които имат желание да постъпят в тях;

• Информиране на обществото относно възможностите и потенциала на социалната

икономика, социалния капитал и общностните инициативи за установяване на равни възможности за хората от уязвимите групи и социалното им включване.

Целеви групи: хора с увреждания и други социално изключени лица (лица на социално подпомагане, възрастни хора, представители на уязвими малцинствени етнически групи, лица, напускащи специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лица, страдащи от различни зависимости, бивши затворници и други), представители на различни общности, заети в социалните предприятия, кооперациите и специализираните предприятия за хора с увреждания, други.

Бенефициенти: АСП, АХУ, ДАЗД, НПО, специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, доставчици на социални услуги, консултантски фирми, работодатели, общини, социално-икономически партньори и други

5.2. Социални услуги за превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици

Целта е разширяване на възможностите за подобряване качеството на живот на хората от уязвимите групи и/или техните семейства, като се насърчат равните възможности на уязвимите групи и се разшири обемът, многообразието и целенасочеността на социалните услуги, предоставяни в общността, и в специализираните институции. Акцентът се поставя върху разширяването на възможностите за намиране на работа чрез нарастване на обема и многообразието от социални услуги, които се предоставят в общността, в съответствие с индивидуалните потребности на нуждаещите се, разработването на комплексни подходи и използването на иновативни методи в контекста на електронното включване, като инструмент за социална интеграция.

Разделянето на тази област на интервенция от 5. 1. се налага поради различията в естеството на дейностите по двете направления. Обхватът на интервенциите тук е фокусиран върху прилагането на комплексни социални, обучителни и трудовотерапевтични програми за деца и възрастни от уязвимите групи за интегрирането им в обществото, социалното им включване и адаптирането на част от тях в дейности в сферата на социалната икономика. От друга страна, ще се създадат условия за разкриване на нови форми на социални услуги в общността и ще се осигури заетост на специалисти чрез разкриване на нови работни места в тази сфера. Специално внимание ще бъде отделено на развитието на формите на социални услуги, които се предоставят в семейна среда на зависими членове от семейството, поради факта, че в България съществува голяма група хора, които полагат грижи за зависими свои близки (деца и лица с увреждания, възрастни хора и др.) и вследствие на това са поставени в социална и икономическа изолация и стават обект на социално подпомагане. Предоставянето на социални услуги в посока обгрижване в домашна среда ще подкрепи, както лицата, ангажирани с тази дейност, така и самите зависими членове на семейството и ще даде възможност за по-активното им участие в социално-икономическия живот на общността, предотвратяване настаняването в специализирани институции и включване на голяма група хора на пазара на труда.

Подкрепата за доразвиването на предоставяните социални услуги във вече съществуващите алтернативни форми и в специализираните институции се налага поради това, че въпреки постигнатото, все още липсва добре разработена и разнообразна мрежа от социални услуги в общността, която да отговаря на съвременните изисквания. Необходимо е да се постави акцент върху предоставянето на услуги, основани на индивидуален подход и насочени към подобряване на личните умения на хората от уязвимите групи за повишаване пригодността им за участие в трудова дейност. Особено внимание ще бъде отделено на младежите, напускащи специализираните институции, за предоставяне на социални услуги. Специално внимание ще се обърне на децата от 0 до 3 години, които се намират в социална изолация (чиито родители получават семейни помощи за деца или са обект на месечно социално подпомагане), с цел интеграция на техните родители на пазара на труда и излизане от социалната изолация чрез участие в активни мерки на пазара на труда. В същото време ще се преследва и целта самите децата да получат качествени социални и здравни услуги.

Основните примерни дейности са:

• Подкрепа за разкриване на нови и многообразни социални услуги в общността, като се акцентира върху прилагането на различни програми за придобиване на умения и квалификация на хората с увреждания и хората в неравностойно положение и генериращи заетост в рамките на общността;

• Развиване на форми на социални услуги в подкрепа на зависими членове на

семейството, спомагащи и за трудовата реализация на лицата, полагащи грижи за тях;

• Насърчаване на инициативи за развитието на мрежа от алтернативни социални услуги за деца и семейства в риск;

• Финансиране на програми, подобряващи качеството на грижа в специализираните

институции за деца и възрастни, като се акцентира на социалната, обучителната и трудовотерапевтичната работа с настанените в тях за подготвяне извеждането и интегрирането им в общността;

• Информиране на обществото за потребностите на хората с увреждания и тези в неравностойно положение и възможностите на различните социални програми и общностните инициативи за установяване на равни възможности за тях и социалното им включване и реализиране в областта на социалната икономика;

• Информационни кампании, свързани с превенция на детското изоставяне,

възможности за приемни семейства, настаняване при близки и роднини, осиновяване и други форми на социални услуги за деца и подкрепа на родителите;

• Въвеждане на иновативни подходи за електронно включване и развитие на електронното общество с оглед на социалното включване на хората от целевите групи;

• Създаване на устойчиви модели за сътрудничество и взаимодействие между всички заинтересувани страни в процеса на социално включване на местно и регионално ниво.

Целеви групи: ползватели на социални услуги в специализираните институции и в общността (деца и пълнолетни лица), хора с увреждания, уязвими етнически групи (роми и др.), лица, които полагат грижи за зависими членове на семейството, деца и семейства в риск (бедни семейства и др.), лица на социално подпомагане, възрастни хора, лица, напускащи специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лица, страдащи от различни зависимости, бивши затворници и други групи в риск от социално изключване

Бенефициенти: АСП, ДАЗД, Министерство на здравеопазването, НПО, доставчици на социални услуги, консултантски фирми, общини и другиПодкрепа за доразвиването на предоставяните социални услуги във вече съществуващите алтернативни форми.

5.3. Работоспособност чрез по-добро здраве

Целта е подобряване трудоспособността и повишаване продължителността на трудовия живот на населението в активна трудова възраст за поддържане на здрава работна сила за постигането на целите, очертани в Лисабонската стратегия. Инвестициите в тази област на интервенция ще допринесат за по-голямото участие на пазара на труда, дълги години на работоспособност, оптимизиране на здравните и социалните разходи.

Основните примерни дейности, които ще бъдат осъществени, са както следва:

• обществени информационни промоционни и превенционни здравни кампании, вкл. кампании за превенция на увреждания;

• разработване и провеждане на кампании за онкологичен скрининг;

• разработване и провеждане на кампании за ранна диагностика на социалнозначимите заболявания;

• подобряване на достъпа до здравеопазване за отдалечени райони и населени места с преобладаващо население от социално изключени групи и общности.

През последните години се разработиха редица програми, които акцентират върху терапията на най-тежките заболявания. Проведената реформа в първичната и болничната помощ не допринесе за по-ранно откриване и лечение на болестите и до реализацията на контрола на факторите на риска, с които са свързани. Здравеопазването се концентрира основно върху лечебните дейности, докато промоционните и рехабилитационните дейности са недостатъчни и не достигат до всички слоеве на населението. Ще бъдат подкрепени промоционни и превенционни здравни кампании, насочени към здравословен начин на живот и намаляване

на вредните за здравето навици (нездравословно хранене, намалена двигателна активност, употреба на тютюневи изделия, алкохол и психотропни вещества). Освен това, ще бъдат подкрепени кампании за борба с производствения, транспортния и битовия травматизъм. Целенасочени дейности ще бъдат предприети и за осъзнаване на съществуващите проблеми, информираност относно опасностите, последиците и възможностите за лечение, особено към

младите хора в България и уязвимите групи.

Важна дейност е разработването и провеждането на кампании за онкологичен скрининг за ранна диагностика на онкологични заболявания (рак на млечната жлеза, рак на простатата, рак на шийката на матката, рак на дебелото черво). Особено внимание ще бъде отделено на укрепването на националния раков регистър, изграждането на скринингов регистър и единна система за мониторинг и качествен контрол на онкологичните скрининги, както и на кампаниите в отдалечени райони. Голямото разпространение на социално значими заболявания и често тяхното хронифициране влияе неблагоприятно на наблюдаваната разлика в очакваната продължителност на живота на българите в сравнение с населението на развитите европейски страни, което намалява допълнително работната сила в страната. Именно поради това ще бъдат подкрепени разработването и провеждането на кампании за ранна диагностика на социално-

значимите заболявания за България: болестите на сърдечно-съдовата система (остър инфаркт на миокарда, артериална хипертония и мозъчно-съдова болест), диабета, туберкулозата, полово-предаваните инфекции, грипа и острите респираторни заболявания. Освен това ще бъдат подкрепени информационни кампании за спазване на предписаните от медицински специалисти препоръки за профилактика и лечение на заболявания в техните ранни стадии. Важна дейност е подобряването на достъпа до достатъчни по обем и качество здравни услуги на населението, живеещо в отдалечени и труднодостъпни райони, и на населението от социално изключените групи и общности. Акцентът е поставен върху създаването на условия за превенция, ранна диагностика и извънболнично лечение. Особено внимание ще бъде отделено на укрепване на процеса на оптимизация на системата за оказване на спешна медицинска помощ в отдалечени и труднодостъпни райони. Ще бъдат подкрепени дейности по разкриване и функциониране на общи практики и оказване на денонощна медицинска помощ с отложена спешност в отдалечени и труднодостъпни райони, в райони с малко на брой население и в селища с малцинствени етнически общности, както и дейности, разширяващи практиката за обслужване на място на населението в отдалечени и труднодостъпни райони от мобилни екипи от лекари-специалисти.

Освен това ще бъдат подкрепени действия по въвеждането на информационни технологии за дистанционно медицинско обслужване – телемедицина.

Целеви групи: население в активна трудоспособна възраст, уязвими групи население (групи със специфичен риск за здравето, социално изключени групи и общности, хора с увреждания, уязвими етнически групи – роми и др.), население в отдалечени райони.

Бенефициенти: Министерство на здравеопазването, ДАМС, НПО, доставчици на здравни услуги, публични лечебни заведения, медицински университети

Приоритетна ос 6. Повишаване ефективността на институциите на пазара на труда, социалните и здравните услуги

Цел

Подобряване на ефективността на институционалните системи в сферата на пазара на труда, условията на труд, социалните и здравните услуги.

Обосновка

При реализирането на тази приоритетна ос се използва институционален подход. Всяка една от областите на интервенция обхваща дейности, свързани с институционалните и функционалните структури на системите, материално-техническите условия, както и човешките ресурси. Всички тези системи имат свои специфични нужди и затова тяхното третиране се разделя в различни области на интервенция. Ефективното и ефикасно изпълнение на активната политика на пазара на труда и на тази по социалното включване предполагат посрещане на предизвикателствата на динамиката на развитие на тези сектори и негативните демографски тенденции в последните години. С оглед подобряване качеството на работа на институциите, отговорни за предоставянето на услуги на лицата, търсещи работа, безработните лица и хората в неравностойно положение, както и провеждане на адекватна на условията политика, фокусът ще бъде поставен върху

осигуряване на индивидуален подход към бенефициентите на съответните услуги и

разширяване на техния спектър, правилно планиране и прогнозиране на тенденциите, подобряване на инструментариума за реализиране на съответните нормативни документи и стимулиране развитието на персонала, работещ в системите на пазара на труда, социалната закрила и социалното включване.

По отношение създаването и поддържането на здравословни и безопасни условия на труд, както и изграждането на култура на превенция у всички участници в трудовия процес, ще бъде прилаган комплексен подход. Прилагането на нови елементи на нормативната база, систематизирането и разширяването на обхвата на следената информация и осигуряването на устойчиви източници за получаване на адекватни данни, включително укрепване на капацитета на ангажираните лица / институции / организации, ще доведе в своята съвкупност до постигане на ефективност при прилагане на законодателството по ЗБУТ.

Развитието на институционален капацитет за извършване на икономически анализи върху провеждането на социалните политики, както и за оценка на тяхното социално-икономическо въздействие, също се намира във фокуса на интервенциите на приоритетната ос. Икономическата ефективност и качеството на здравеопазването придобиват все по-голямо значение, а въвеждането на новите технологии и завишените потребности на застаряващото население стимулират търсенето на здравна помощ. Системата на здравеопазване трябва да използва по-рационално съществуващите човешки ресурси чрез по-добро териториално

разпределение на медицинския персонал и подобряване развитието на човешките ресурси в средносрочна и дългосрочна перспектива. Добрите здравни услуги водят до по-голямо участие на пазара на труда, по-дълъг трудов живот, по-висока производителност и по-ниски здравни и социални разходи. С оглед политиката по сближаване за България е важно да бъдат подобрени условията за дългосрочно

предоставяне на услуги и инвестирането в здравна инфраструктура, и особено в случаите, когато тяхната липса или недостатъчно развитие представляват основна пречка за икономическото развитие. България трябва да гарантира, че повишаването на ефективността на здравната система ще се извърши чрез засилени инвестиции в ИКТ, знания и въвеждане на иновации в продължаващото медицинско обучение.

Области на интервенция:

6.1.Развитие и усъвършенстване на системата на пазара на труда

6.2.Укрепване на капацитета на институциите за социално включване и за предоставяне на здравни услуги

6.1. Развитие и усъвършенстване на системата на пазара на труда

Подобряване качеството и ефективността на предоставяните услуги по заетостта ще се реализира чрез модернизиране работата на институциите и доставчиците, работещи в сферата на пазара на труда и условията на труд на национално и регионално равнище, както и чрез подобряване на взаимодействието с образователната система и системата за професионално обучение, така че да се постигне съответствие между качеството на човешкия ресурс и възможностите за неговата пълноценна професионална реализация.

Примерни дейности:

• Прилагане на съвременни форми на организация на обслужването на клиентите -

обслужване на клиентите на принципа “едно гише” (възможности за достъп до

техника, самообслужване във фронт офисите на бюрата по труда при търсенето на

работа) и е-услуги за заетост;

• Изготвяне на регулярни анализи и тематични изследвания за състоянието и развитието на пазара на труда в България;

• Изготвяне на прогнози на потребностите от търсене и предлагане на работна сила;

• Провеждане на оценки на въздействието на политиките на пазара на труда;

• Изграждане на информационни и комуникационни системи на национално ниво с

възможност за извеждане на справки и доклади в реално време;

• Обучение на служителите в системата по заетостта на национално и регионално ниво (МТСП и второстепенни разпоредители, ангажирани с провеждане на политиката на пазара на труда и безопасните и здравословни условия на труд);

• Изготвяне на регулярни анализи и оценки за условията на труд;

• Укрепване на капацитета на контролната система по спазване на трудовото

законодателство;

• Изграждане на специализирана организация по безопасност и здраве при работа;

• Разпространяване и въвеждане на добри практики в управлението и дейността на

действащите институции на пазара на труда.

С цел усъвършенстване качеството на услугите, предоставяни на гражданите, се разработи нов модел на работа. Този модел се базира на оптимизиране на процесите и дейностите, които съставляват основните услуги; стандартизиране на операциите и определяне на необходимите ресурси; въвеждане на система за проследяване на резултатите. В рамките на оперативната програма се предвижда процесният модел на обслужване да бъде въведен в 100 дирекции “Бюро по труда”. С цел да се предлагат адекватни и навременни услуги на търсещите работа лица и работодателите ще се изготвят регулярни анализи и тематични изследвания за състоянието и развитието на пазара на труда в България, а така също и прогнози за

потребностите от търсене и предлагане на работна сила на местно, регионално и национално ниво. За подобряване ефективността на провежданите политики на пазара на труда периодично ще се провеждат оценки на тяхното въздействие. Укрепването на капацитета на контролната система по спазване на трудовото законодателство цели повишаване качеството и ефективността в работата и гарантиране ефективното прилагане на трудовото законодателство. Капацитетът на контролната система ще бъде укрепван чрез: провеждане на специализирани обучения за повишаване на квалификацията на инспекторите по труда, разработване и прилагане на гъвкави форми на контрол, материално и техническо осигуряване на инспекционната дейност. Налага се изграждане на единна национална информационна система в областта на безопасността и здравето при работа, която да обхваща предприятията и фирмите с характера на тяхната дейност, да систематизира професионалните рискове, нивото и динамиката на професионалния травматизъм, и която да е интегрирана с информационните системи на Националния осигурителен институт, Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването. Изграждането на Национален център по безопасност и здраве при работа ще създаде условия за осъществяване на научната и развойната дейност, анализи и прогнози, квалификация и сертификация на кадри.

Целеви групи: служители в институциите на пазара на труда на национално и регионално равнище, контролни органи, институции и организации, осъществяващи контрол върху условията на труд в предприятията, социално-икономически партньори

Бенефициенти: институции на пазара на труда на национално и регионално равнище, контролни органи, институции, осъществяващи контрол върху условията на труд в предприятията.

6.2. Укрепване на капацитета на институциите за социално включване и за

предоставяне на здравни услуги

Целта е подобряване на капацитета и ефективността на работата на институциите, действащи в сферата на социалните и здравните услуги, както и насърчаване на

междуинституционалното взаимодействие и сътрудничество, и това със съответните частни доставчици. С оглед на наложения през последните години приоритет към деинституционализация и промяна в управлението на съществуващите институции по посока на тяхното преструктуриране и трансформиране в услуги в общността, с тази основна област на интервенция ще се подобрява капацитетът на целия кръг от доставчици на социални и здравни услуги.

В тази връзка основните примерни дейности са насочени към:

• Повишаване на професионалния капацитет и мотивацията на служителите, ангажирани в сферата на социалните и здравните услуги (институции, доставчици на социални и здравни услуги), както и разработване и прилагане на системи, осигуряващи надграждащи знания и умения, съобразени със специфичните грижи за отделните групи потребители на социални услуги;

• Повишаване на вертикалната и хоризонталната координация между институциите в областта на социалните услуги и взаимодействието им с доставчиците на такива

услуги;

• Подобряване на контрола, включително и чрез засилване на гражданския контрол, в областта на предоставянето на услуги;

• Разработване и внедряване на информационни системи и бази данни в структурата на АСП, обслужващи системата за предоставяне на социални услуги;

• Разработване на системи за мониторинг, оценка на ефективността и оценка на

въздействието на социалните и здравните услуги, програмите и законодателството;

• Въвеждане на добри управленски практики и дейности на институции и доставчици в сферата на социалните и здравните услуги, с оглед по-доброто обслужване на уязвимите групи;

• Информиране на институциите и доставчиците на социални и здравни услуги за

възможностите за обучение, професионална квалификация, развитие и прилагане на информационни системи, бази данни и всичко, свързано с управлението и

предоставянето на тези услуги;

• Създаване на модерни модели за междуинституционално взаимодействие и

сътрудничество, както и за такова с гражданския сектор;

• Дейности за укрепване на професионалния капацитет на служителите в звената,

формиращи политиката по социална закрила и социално включване, в рамките на

открития метод на координация в тази област.

Децентрализирането на системата за социални услуги се оказа сериозно предизвикателство по отношение на капацитета на ангажираните в тази дейност – структурите на АСП и ДАЗД, персоналът, полагащ грижа за потребителите на услугите, самите доставчици и общините. В тази връзка ще бъде подкрепено изграждането на система за постоянно повишаване на квалификацията и мотивацията на хората, ангажирани в сферата на социалните услуги, както и разработването и прилагането на системи, осигуряващи надграждащи знания и умения, съобразени със специфичните грижи за отделните групи потребители на социални услуги. Ще бъдат финансирани обучения за работа с хора със специфични възможности и деца и семейства в риск; за работа в мултиетническа среда, с акцент върху ромската общност; за стратегическо планиране на общинско, регионално и национално ниво за развитие на социалните услуги за деца и възрастни; разработване и управление на проекти в областта на социалните услуги; управление на социалните услуги и други. Ще бъдат въведени добри управленски практики и дейности в институции и доставчици в сферата на социалните услуги. Във връзка с подобряване на контрола ще бъдат укрепени системите за мониторинг, както по отношение на услугите за пълнолетни лица, така и по отношение на услугите за деца. В тази връзка ще бъде укрепен капацитетът и на системата за закрила на детето на регионално и местно ниво. Ще се финансира разработване и на нови системи за мониторинг, оценка на ефективността и оценка на въздействието на социалните услуги, програмите и законодателството в тази област. С цел по-доброто обслужване и координация в сферата на социалните услуги ще бъдат разработени и внедрени информационни системи и бази данни в структурата на АСП и ДАЗД.

В областта на укрепване капацитета на институциите и повишаване квалификацията на доставчиците на здравни услуги ще бъдат подкрепени следните действия, основани на дългосрочните стратегически решения относно човешките ресурси в здравеопазването: създаване на независима институция за акредитация на всички програми и дейности, които са част от продължителното медицинско обучение в страната; разработване и прилагане на критерии и прозрачни процедури за кандидатстване и акредитиране на програмите и институциите, извършващи продължителното медицинско обучение; изготвяне на механизъм за прехвърляне на кредитните точки от държавите-членки на ЕС, и/или от други страни; партньорство между институциите за следдипломна квалификация с международните институции, осъществяващи продължително медицинско обучение; създаване и поддържане на регистри на медицинския персонал в Министерство на здравеопазването и съсловните организации и разработване на прозрачни процедури за електронен обмен на данни между различните регистри. Ще бъдат подкрепени обучения за повишаване професионалния капацитет и въвеждане на добри клинични и управленски практики на персонала, ангажиран в сферата на публичните здравни услуги, както и за работа със социално уязвими групи. Създаването на ефективна мрежа и модели за междуинституционално сътрудничество и координация, както и засилване на сътрудничеството с гражданския сектор, е важно условие за подобряване на достъпа до социални и здравни услуги и тяхното ефективно развитие в цялата страна. В тази връзка ще се подпомогне информирането на институциите и доставчиците на социални и здравни услуги за възможностите за обучение, професионална квалификация, развитие и прилагане на информационни системи, бази данни и всичко, свързано с управлението и предоставянето на тези услуги. Ще се предприемат дейности за осигуряване на достъп до обединени бази данни и единни информационни системи,

позволяващи информиране в реално време.

С оглед важността на Открития метод на координация в областта на социалната закрила и социалното включване се налага да се предприемат и мерки за осигуряване на пълноценното участие на България в този процес. В тази връзка стартира процес на подобряване на институционалната уредба в контекста на по-доброто управление. По тази област на интервенция могат да бъдат подкрепени дейности по изграждане на капацитет за формиране на политики, заимстване на добри практики, по-добра координация и други.

Целеви групи: социални работници, работещи в сферата на социалните услуги, медицински специалисти и специалисти по здравни грижи, служители в публични институции (специализирани институции и услуги в общността), ангажирани с процеса на предоставяне на социални и здравни услуги, доставчици на социални и здравни услуги и техните служители.

Бенефициенти: МТСП и второстепенните му разпоредители, Министерство на

Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие

Операция 1.1: Социална инфраструктура

Специфична цел

Да се осигури подходяща и рентабилна социална, културна, образователна, здравна инфраструктура и информационни услуги, съвместими с бъдещите изисквания на населението в градските центрове и техните прилежащи територии.

Обосновка на операцията

Осигуряването на устойчиво градско развитие не може да бъде постигнато само чрез инвестиции в основна инфраструктура. Това е много по-обширен процес, който включва също така устойчиво социално развитие – от гледна точка на образователна, културна и здравна инфраструктура. Общото положение във всички български райони за планиране (NUTS II) е, че социалната инфраструктура е не достатъчно добре адаптирана към настоящата ситуация и възникващите нужди или е в лошо състояние. Оптимизирането и модернизацията на социалната инфраструктура ще доведе до повишаване качеството на живот и ще съдейства за подобряване на човешкия капитал в районите, като така ще допринесе за изпълнение на целите от Лисабон. Интервенциите по тази операция са важни за повишаване на икономическата, социалната и културната интеграция в градските територии. Ще се подкрепят също и интервенции, насочени към адаптиране на градската инфраструктура към нуждите на хората с увреждания. Освен това, ползите от дейностите, подкрепяни по тази операция ще се разпространят и върху прилежащите територии и ще въздействат положително и върху близките най-слабо облагодетелствани райони. Дейностите по тази операция ще допълват меките интервенции по ОП ”Развитие на човешките ресурси”, концентрирани в градските райони и ще бъдат координирани между управляващите органи. Що се касае до образователната и културната инфраструктура тази операция ще се фокусира върху училища, които обслужват деца от съседни общини и читалища, разположени на територията на областите.

Градовете са, също така, важни центрове за предоставяне на качествено медицинско обслужване в обществените институции за здравеопазване. Съществува голям дисбаланс в качеството на медицинското обслужване и инфраструктурата на здравеопазването. Интервенциите по тази операция ще подпомогнат достъпа до здравни услуги и развитието на по-интензивни превантивни мерки, долекуване и рехабилитационни дейности. Предвиждат се и инвестиции в оборудване на съществуващите линейки, както и кампании за здравна информация. Това ще предотврати претоварването на големите болници и ще подобри значително здравното обслужване в агломерационните ареали, попадащи в географския обхват на въздействие на приоритета.

Списък с примерни дейности за подкрепа:

• Строителство, рехабилитация, модернизация и оборудване на местни, регионални и национални публични образователни институции – детски ясли и градини, основни и средни училища (напр. учебни зали, библиотеки, лаборатории, спортни съоръжения, учебни корпуси, интернет връзки и ИКТ оборудване);

• Оборудване за онлайн обслужване, въвеждане на нови методи за обучение, е-Включване и интеграция на малцинствата, хората с увреждания и старите хора за институциите от публичния сектор (социални, културни, здравни институции);

• Модернизация на инфраструктурата на публични лечебни заведения и оборудването на публични медицински и лечебни заведения за първична, спешна, специализирана извънболнична и болнична помощ съгласно Националната здравна карта, въвеждане на интегрирани информационни системи в здравеопазването (оборудване и софтуеър);

• Строителство, реновиране, реконструкция и оборудване на публични институции в социалната сфера (съоръжения);

• Подобряване на инфраструктурата на публичните институции от културната сфера чрез строителство, ремонт, рехабилитация и оборудване на културни центрове, обществени театри, читалища, библиотеки и други съоръжения, свързани с културния живот;

• Одити за енергопотребление и мерки за енергийна ефективност за всички проекти в сгради на публичните институции, споменати по-горе (напр. топлоизолация, смяна на дограма, изграждане на локални връзки към системите за топлофикация, газоснабдяване или възобновяеми енергийни източници);

• Съоръжения за подобряване достъпа до обществени сгради на хора с увреждания и хора в неравностойно положение;

• Изготвяне на общински планове и програми, както и градоустройствени планове с цел осигуряване реализацията на социалната инфраструктура в градовете.

Бенефициенти:

Колкото до оперативна програма „Конкурентоспособност”, в нея здравеопазването се разглежда като икономическа дейност в сектора на услугите и съответно могат да бъдат разгледани всички приоритетни оси по отношение на здравно-ориентираните предприятия.